Животът е кутия с шоколадови бонбони

Любимият му филм е „Форест Гъмп”, а любимото му място в София е табелата за Пловдив. Женен е за момичето, с което се запознава в гимназията преди около десет години, както и за всичко, което може да се нарече технологично. Обича риболова, киното и работата си, но това не го прави спокоен и улегнал човек. Напротив, Венци споделя, че има толкова голям списък с неща за вършене в главата си, че не му остава време да поскучае.

Без какво не излизаш сутрин от вкъщи?
Без телефон и лаптоп (смее се).

Откъде черпиш идеи?
От какво ли не - новини, книги, филми, ако щеш от приятели. Така или иначе в моята роля не се налага да съм изключително креативен. По-скоро идеите са в посока не на нещо напълно революционно, а да оптимизираш това, което вършиш, как да го подобриш.

А по какви поводи черпиш?
Нищо извън стандартното. Даже бих казал, че моят случай изпада в крайност на малко отчитане на добрите поводи и успехите, които се постигат, но, разбира се, гледам да отбелязвам стандартните неща – семейни и лични празници, рождени и именни дни, както мои, така и на близки хора.

Запален си по киното. Мислил ли си как можеш да съчетаеш тази твоя страст с новите технологии и да я пренесеш в работата си?
Да, в момента дори работя по Windows 8 приложение. То се случва благодарение и на хората, които ни споделиха информация за актуалните филми по българските кина. За мен този проект е изключително интересен, защото не го чувствам като работа, а става част от ежедневната ми доза забавление. Отваряйки приложението, виждам филмови новини, които са актуални за деня, и новите филми по кината, които очаквам отдавна.

Как се казва приложението?
Cinefish.

Имаш ли филм, в който би искал да живееш?
(смее се) Не съм се замислял. Трябва да е нещо безгрижно, щастливо, нещо, което се случва някак от само себе си, ако може. „Форест Гъмп” е интересен филм. Макар и малко в областта на фантастичното, той би накарал всекиго да се почувства щастлив.

Какво задължително има в куфара ти, когато тръгнеш на път?
Със сигурност електронни устройства - компютър или таблет, телефонът е винаги с мен. Понякога взимам и електронната си книга. Нося и обичайните неща, без които човек не може, когато пътува.

Да разбираме ли от отговора ти, че по-скоро предпочиташ електронните книги?
Зависи от контекста. Принципно, когато имам възможност, предпочитам хартиените книги. Има нещо, което те докосва по-силно, ако хванеш книгата в ръцете си. С електронния четец пък можеш да оптимизираш броя на книгите, които четеш едновременно, особено, когато пътуваш. Обикновено предпочитам електронните формати за литература, свързана с работата ми, докато хартиени копия ползвам за художествена литература.

България или чужбина?
Въпросът е комплексен. Зависи от аспекта, в който се коментира България или чужбина. В моя случай зависи и от периода в живота ми, в който се намирам. Преминавал съм през различни етапи на разсъждение, на усещания и желания, ако щеш, за това дали да остана в България или да продължа навън. Определено, ако съотнесеш въпроса към семейство и приятели, забавление дори, отговорът е България. Но пък, говорейки за възможности за професионално развитие, за размери на пазар, опит, който можеш да натрупаш, тогава може би по-скоро чужбина. А каква стъпка трябва да направиш, зависи от теб самия и какво си готов да жертваш в единия или в другия случай.

Как ни влияят новите технологии?
Със сигурност технологиите скъсяват физическото време, което ни е необходимо, за да извършим дадена дейност извън дигиталния свят – тук визирам спорт, физически усилия. От тази гледна точка по-скоро ги виждам като негатив. От друга страна, те ни помагат да сме много по-ефективни и по-умни. Ако направим паралел между различните поколения, сигурен съм, че всеки наоколо вижда, че всяко ново поколение усвоява технологиите и информацията около себе си много по-бързо и знае много повече, по-лесно се ориентира и т.н. Еволюционно погледнато мисля, че технологиите ни помагат, но човек трябва да намира баланса, да не губи почва под краката си и да обръща внимание и на чисто човешките неща, да не се затваря сам в себе си.

С кои предмети от аналоговата ера не би се разделил?
Цялата ми детска стая, която е от периода преди да дойда в София, е запазена така, както е – със спомените, подаръците от съученици, приятели, с купища дискети и дискове, които са предмети от по-стара технологична ера и които напоследък изчезват като носители на информация. Всички тези неща все още си стоят непокътнати на мястото си.

Пробвал ли си да видиш колко можеш да издържиш без интернет?
Водили сме разговори с жена ми дали е възможно да имам дори един ден от месеца, в който да не използвам компютър при нормални обстоятелства, и ми е трудно, честно казано. Един ден е може би оптимумът, който успявам да постигна. Тук изключвам нерегулярни неща като екскурзии, отпуски, при които по-трудно мога да използвам технологиите.

Коя е за теб идеалната работа, ако има такава?
Абстрактно погледнато, бих я описал като нещо, което обичаш да правиш, нещо, в което си добър, и нещо, за което ти плащат. Това е теория, която не съм измислил аз, а просто споделям. Иначе за мен лично работата трябва да е свързана при всички положения с технологиите и иновацията около тях. Технологичният свят е моята страст.

Твоят лек против скуката?
Не мисля, че съм изпадал в ситуация, в която да усещам, че ми е скучно, поради простата причина, че съм човек, който постоянно изпитва нуждата да върши нещо дори и вкъщи. Не съм от спокойните хора и рядко успявам да остана сам със себе си и то достатъчно дълго време, за да почувствам, че ми е скучно. Така че нямам лек, просто правя различни неща, които са ми интересни, а техният списък в главата ми е безкраен.

Венци Попов е технически евангелист в Майкрософт България от средата на 2012 г. Негова заслуга са Windows приложенията Cinefish и Щипка сол.

Интервюто е част от проекта "Windows 8.1 - лично твой", в който ви разказваме осем лични истории на хора, които работят за Windows платформата и създават приложения. По текста работи Димитър Пижев, снимките са дело на Николай Въжаров за INDEED blog.